Студено е, красиво, но и тъжно,
една мечта умира под снега.
Отмина детството, пораснах,
не вярвам вече в чудеса.
От ангели замлъкна хорът,
небето грозно притъмня,
замръзват устните самотно,
не мога даже да крещя.
Не ме боли, че си далече,
не пари падаща сълза.
Боли от това, че ме остави,
превърна Коледата в пустота.
© Неличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
