31 мар. 2016 г., 17:28

*** 

  Поэзия » Философская, Другая
795 0 3

Забравили деня на суетата,

те кротко спят във своите легла.

Сънуват ли света в позлата?

O, да! Но аз не мога да заспя!

 

Сънят чертае по лицата

безличие за всеки следващ миг,

нечуващ отговора в тишината,

нехаещ за изстрадания вик.

 

Те спят! И нека спят, могъщи,

в прегръдките на глупостта,

на сутринта светът ще бъде същия

до следващия сън ли, докога?

 

© Maria Simeonova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??