***
Забравили деня на суетата,
те кротко спят във своите легла.
Сънуват ли света в позлата?
O, да! Но аз не мога да заспя!
Сънят чертае по лицата
безличие за всеки следващ миг,
нечуващ отговора в тишината,
нехаещ за изстрадания вик.
Те спят! И нека спят, могъщи,
в прегръдките на глупостта,
на сутринта светът ще бъде същия
до следващия сън ли, докога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Simeonova Всички права запазени
