Забравили деня на суетата,
те кротко спят във своите легла.
Сънуват ли света в позлата?
O, да! Но аз не мога да заспя!
Сънят чертае по лицата
безличие за всеки следващ миг,
нечуващ отговора в тишината,
нехаещ за изстрадания вик.
Те спят! И нека спят, могъщи,
в прегръдките на глупостта,
на сутринта светът ще бъде същия
до следващия сън ли, докога?
© Maria Simeonova All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
