destinaciq (Maria Simeonova)
7 10
Mar 31, 2016, 5:28 PM

*** 

  Poetry » Phylosophy, Other
771 0 3

Забравили деня на суетата,

те кротко спят във своите легла.

Сънуват ли света в позлата?

O, да! Но аз не мога да заспя!

 

Сънят чертае по лицата

безличие за всеки следващ миг,

нечуващ отговора в тишината,

нехаещ за изстрадания вик.

 

Те спят! И нека спят, могъщи,

в прегръдките на глупостта,

на сутринта светът ще бъде същия

до следващия сън ли, докога?

 

© Maria Simeonova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??