10 окт. 2008 г., 16:41

* * * 

  Поэзия
464 0 3

Бог прощава всички грехове, аз пък не!
Аз ненавиждам всички врагове,
всички, нарекли се приятели
и оказали се долни предатели.

Респект те не заслужават,
защо ли - защото дори себе си не уважават.
Когато жаждата за власт ги завладее,
всеки ценностите на живот започва да пилее.

Приятели най-добри, всички до един,
но попаднеш ли в беда, изчезват като дим.
Такива хора как да не ги мразиш,
как с удоволствие да не ги прегазиш.

Не, аз не мога да мразя,
просто от приятели се пазя.
От живота вече знам -
накрая човек остава сам.

© Дамян Атанасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??