10.10.2008 г., 16:41

* * *

619 0 3

Бог прощава всички грехове, аз пък не!
Аз ненавиждам всички врагове,
всички, нарекли се приятели
и оказали се долни предатели.

Респект те не заслужават,
защо ли - защото дори себе си не уважават.
Когато жаждата за власт ги завладее,
всеки ценностите на живот започва да пилее.

Приятели най-добри, всички до един,
но попаднеш ли в беда, изчезват като дим.
Такива хора как да не ги мразиш,
как с удоволствие да не ги прегазиш.

Не, аз не мога да мразя,
просто от приятели се пазя.
От живота вече знам -
накрая човек остава сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...