* * *
Бог прощава всички грехове, аз пък не!
Аз ненавиждам всички врагове,
всички, нарекли се приятели
и оказали се долни предатели.
Респект те не заслужават,
защо ли - защото дори себе си не уважават.
Когато жаждата за власт ги завладее,
всеки ценностите на живот започва да пилее.
Приятели най-добри, всички до един,
но попаднеш ли в беда, изчезват като дим.
Такива хора как да не ги мразиш,
как с удоволствие да не ги прегазиш.
Не, аз не мога да мразя,
просто от приятели се пазя.
От живота вече знам -
накрая човек остава сам.
© Дамян Атанасов All rights reserved.
Не бъди толкоз черноглед,ейш!