18 мая 2007 г., 09:07

* * *

747 0 2

Животът, това е сцена с декори,
където играе всеки своята роля.
Някои могат да плачат,
без дори да боли.
Колко мислиш, че значат
"две хубави очи"?
Други търсят страдание
и под вола - теле,
и с това тяхно старание,
спектакълът свършва зле.
Само ролите кой ги раздава,
че не всички си пасват, уви!
Обещават ли на актьорите слава,
а на продуцента - много пари?
Дори след шумно паднала завеса,
критиката упорито ще мълчи.
И кой сега държи правата за пиесата -
Господ Бог или самият ти?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...