May 18, 2007, 9:07 AM

* * *

  Poetry
745 0 2

Животът, това е сцена с декори,
където играе всеки своята роля.
Някои могат да плачат,
без дори да боли.
Колко мислиш, че значат
"две хубави очи"?
Други търсят страдание
и под вола - теле,
и с това тяхно старание,
спектакълът свършва зле.
Само ролите кой ги раздава,
че не всички си пасват, уви!
Обещават ли на актьорите слава,
а на продуцента - много пари?
Дори след шумно паднала завеса,
критиката упорито ще мълчи.
И кой сега държи правата за пиесата -
Господ Бог или самият ти?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....