18 may 2007, 9:07

* * *

  Poesía
746 0 2

Животът, това е сцена с декори,
където играе всеки своята роля.
Някои могат да плачат,
без дори да боли.
Колко мислиш, че значат
"две хубави очи"?
Други търсят страдание
и под вола - теле,
и с това тяхно старание,
спектакълът свършва зле.
Само ролите кой ги раздава,
че не всички си пасват, уви!
Обещават ли на актьорите слава,
а на продуцента - много пари?
Дори след шумно паднала завеса,
критиката упорито ще мълчи.
И кой сега държи правата за пиесата -
Господ Бог или самият ти?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...