19 дек. 2008 г., 10:05

Един човек се връщал от театър

861 0 17
 

Приятна вечер.

Тих и топъл вятър.
Един човек се връщал от театър.
Усмихвал се.
Но като спрял пред светофара,
внезапно викнал "Плюю!" -

и плюл на тротоара.

И в миг пред него

цъфнал полицай,
и кàзал:
- Глоба! Двайсет лева дай!

Човекът кàзал:
- Двайсет лева немам!

- Добре де, аз и десет лева вземам!

Така човекът глобата платил,
и полицаят пак се притаил,
и кой ще мине на червено заследил.
А пък човекът, като повървял,
във къщи при жена си се прибрал.

И там жена му веднагà го пита:
- Къде до този късен час се скита?

- Бях на театър - гледахме балет!
Паднà ми се билет на първи ред!
Да видиш ти красиви балерини!
Танцуват по терлички, по бикини!...
Краката - стройни, стегнати в гърдите!...
Напълниха ми с красота очите!

- И ти,
от тези мацки зареден,
не си ли спомни в някой миг за мен!?

- Разбира се!
Така добре си те представих,
че десет лева на ченгетата оставих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хахаха, браво :D
  • Спирам да водя моя по театри, край. Щото ще останем без пари.
  • Разсмях се на глас
    Благодаря!
  • Благодаря на всички ви, които сте се засмели или усмихнали на това ми стихотворение! Радвам се на чудесното ви чувство за хумор!
    Комплиментите ви към този стих обаче се оказаха толкова много, че аз скромно трябва да си призная - заслугата не е моя! Както се казва: "Народе мой, майсторе!" - той го е измислил, а аз само го преразказах!
  • Хумор, поетично майсторство и топлина! Сърдечни поздрави!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...