Dec 19, 2008, 10:05 AM

Един човек се връщал от театър

864 0 17
 

Приятна вечер.

Тих и топъл вятър.
Един човек се връщал от театър.
Усмихвал се.
Но като спрял пред светофара,
внезапно викнал "Плюю!" -

и плюл на тротоара.

И в миг пред него

цъфнал полицай,
и кàзал:
- Глоба! Двайсет лева дай!

Човекът кàзал:
- Двайсет лева немам!

- Добре де, аз и десет лева вземам!

Така човекът глобата платил,
и полицаят пак се притаил,
и кой ще мине на червено заследил.
А пък човекът, като повървял,
във къщи при жена си се прибрал.

И там жена му веднагà го пита:
- Къде до този късен час се скита?

- Бях на театър - гледахме балет!
Паднà ми се билет на първи ред!
Да видиш ти красиви балерини!
Танцуват по терлички, по бикини!...
Краката - стройни, стегнати в гърдите!...
Напълниха ми с красота очите!

- И ти,
от тези мацки зареден,
не си ли спомни в някой миг за мен!?

- Разбира се!
Така добре си те представих,
че десет лева на ченгетата оставих!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хахаха, браво :D
  • Спирам да водя моя по театри, край. Щото ще останем без пари.
  • Разсмях се на глас
    Благодаря!
  • Благодаря на всички ви, които сте се засмели или усмихнали на това ми стихотворение! Радвам се на чудесното ви чувство за хумор!
    Комплиментите ви към този стих обаче се оказаха толкова много, че аз скромно трябва да си призная - заслугата не е моя! Както се казва: "Народе мой, майсторе!" - той го е измислил, а аз само го преразказах!
  • Хумор, поетично майсторство и топлина! Сърдечни поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...