30 окт. 2007 г., 18:51

Един ден...

1.1K 0 14
Пак сме на нашето място ,
красиво е... истинско е...
моята мечта...
Остани и нека продължим,
не се отделяй ти от мен...
тук сме и сме си добре,
щастливи и лудо влюбени.
Смеем се,
но ето, че стана късно...
Късно е вече...
Плача и крещя “Искам те”,
Не спирай...
Обръщам се и виждам теб,
седиш и се опитваш да ме докоснеш,
но аз не мога да се върна,
не й сега...
невъзможно е...
Продължава тази тъга,
до следващата ни среща
... тук – на нашето място...
Един ден, вече няма да е късно...
Ще сме двама и ще се обичаме,
ще се докосваме,
така както винаги го правим...
Един ден...


Обичам те, Б.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зузка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно стихотворение, изпълнено с много любов. Щастливец е този Б.
  • зузи,адски красиво и истинско е...особено още по-красиво става като го преживееш
  • Красиво е! Усеща се, че си го писала с много любов Надявам се и той да те обича толкова силно, колкото и ти него :PpP
  • Един ден! Не спирай... достигни го!
    Но...Не! Не живей в спомени!!!
  • А,дали ще дойде този ден.. ;( Много тъжно,много!Спомените са най-ужасната тъга.Да искаш да си там,а да не можеж ;( .... един глас и от мен

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...