Един ден...
красиво е... истинско е...
моята мечта...
Остани и нека продължим,
не се отделяй ти от мен...
тук сме и сме си добре,
щастливи и лудо влюбени.
Смеем се,
но ето, че стана късно...
Късно е вече...
Плача и крещя “Искам те”,
Не спирай...
Обръщам се и виждам теб,
седиш и се опитваш да ме докоснеш,
но аз не мога да се върна,
не й сега...
невъзможно е...
Продължава тази тъга,
до следващата ни среща
... тук – на нашето място...
Един ден, вече няма да е късно...
Ще сме двама и ще се обичаме,
ще се докосваме,
така както винаги го правим...
Един ден...
Обичам те, Б.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Зузка Все права защищены
