Oct 30, 2007, 6:51 PM

Един ден...

  Poetry » Love
1.1K 0 14
Пак сме на нашето място ,
красиво е... истинско е...
моята мечта...
Остани и нека продължим,
не се отделяй ти от мен...
тук сме и сме си добре,
щастливи и лудо влюбени.
Смеем се,
но ето, че стана късно...
Късно е вече...
Плача и крещя “Искам те”,
Не спирай...
Обръщам се и виждам теб,
седиш и се опитваш да ме докоснеш,
но аз не мога да се върна,
не й сега...
невъзможно е...
Продължава тази тъга,
до следващата ни среща
... тук – на нашето място...
Един ден, вече няма да е късно...
Ще сме двама и ще се обичаме,
ще се докосваме,
така както винаги го правим...
Един ден...


Обичам те, Б.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зузка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно стихотворение, изпълнено с много любов. Щастливец е този Б.
  • зузи,адски красиво и истинско е...особено още по-красиво става като го преживееш
  • Красиво е! Усеща се, че си го писала с много любов Надявам се и той да те обича толкова силно, колкото и ти него :PpP
  • Един ден! Не спирай... достигни го!
    Но...Не! Не живей в спомени!!!
  • А,дали ще дойде този ден.. ;( Много тъжно,много!Спомените са най-ужасната тъга.Да искаш да си там,а да не можеж ;( .... един глас и от мен

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...