30.10.2007 г., 18:51

Един ден...

1.1K 0 14
Пак сме на нашето място ,
красиво е... истинско е...
моята мечта...
Остани и нека продължим,
не се отделяй ти от мен...
тук сме и сме си добре,
щастливи и лудо влюбени.
Смеем се,
но ето, че стана късно...
Късно е вече...
Плача и крещя “Искам те”,
Не спирай...
Обръщам се и виждам теб,
седиш и се опитваш да ме докоснеш,
но аз не мога да се върна,
не й сега...
невъзможно е...
Продължава тази тъга,
до следващата ни среща
... тук – на нашето място...
Един ден, вече няма да е късно...
Ще сме двама и ще се обичаме,
ще се докосваме,
така както винаги го правим...
Един ден...


Обичам те, Б.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зузка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно стихотворение, изпълнено с много любов. Щастливец е този Б.
  • зузи,адски красиво и истинско е...особено още по-красиво става като го преживееш
  • Красиво е! Усеща се, че си го писала с много любов Надявам се и той да те обича толкова силно, колкото и ти него :PpP
  • Един ден! Не спирай... достигни го!
    Но...Не! Не живей в спомени!!!
  • А,дали ще дойде този ден.. ;( Много тъжно,много!Спомените са най-ужасната тъга.Да искаш да си там,а да не можеж ;( .... един глас и от мен

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...