30.10.2007 г., 18:51

Един ден...

1.1K 0 14
Пак сме на нашето място ,
красиво е... истинско е...
моята мечта...
Остани и нека продължим,
не се отделяй ти от мен...
тук сме и сме си добре,
щастливи и лудо влюбени.
Смеем се,
но ето, че стана късно...
Късно е вече...
Плача и крещя “Искам те”,
Не спирай...
Обръщам се и виждам теб,
седиш и се опитваш да ме докоснеш,
но аз не мога да се върна,
не й сега...
невъзможно е...
Продължава тази тъга,
до следващата ни среща
... тук – на нашето място...
Един ден, вече няма да е късно...
Ще сме двама и ще се обичаме,
ще се докосваме,
така както винаги го правим...
Един ден...


Обичам те, Б.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зузка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно стихотворение, изпълнено с много любов. Щастливец е този Б.
  • зузи,адски красиво и истинско е...особено още по-красиво става като го преживееш
  • Красиво е! Усеща се, че си го писала с много любов Надявам се и той да те обича толкова силно, колкото и ти него :PpP
  • Един ден! Не спирай... достигни го!
    Но...Не! Не живей в спомени!!!
  • А,дали ще дойде този ден.. ;( Много тъжно,много!Спомените са най-ужасната тъга.Да искаш да си там,а да не можеж ;( .... един глас и от мен

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...