26 нояб. 2024 г., 10:20

Един ден в зоопарка

432 1 2

В зоопарка на Виена

кротко както си вървях,

срещна ме една хиена,

беше чула моя смях

 

Подир нея куп пингвини,

бяла мечка и тюлен.

Аз ги гледам с очи сини,

ще запомня този ден.

 

Моржът има дом чудесен –

леден къс посред "море,"

Сам той весел, интересен,

с топка справя се добре.

 

Пандата е кадър чуден.

Гордост е за виенчани.

Ако видиш Слончо буден,

знай, не го хранѝ с банани!

 

Има тук и носорог.

Кротък ли? Не зная.

Ще се хвана на облог

с него да си поиграя.

 

Стигна ли до теб, жирафче,

аз на пръсти ще се вдигна.

Но да стъпя и на шкафче,

пак не мога да те стигна!

 

— Тук обичат – мама рече,

всяко живо същество.

— За да храниш лъв – отсече —

се изиска мъжество!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, харесва да си представям как подобни стихчета се четат на или от деца и носят радост.
  • Много сладък, стих!
    Ще зарадвате с него много деца, но и възрастни, Бо. Поздравление!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...