26 нояб. 2024 г., 10:20

Един ден в зоопарка

436 1 2

В зоопарка на Виена

кротко както си вървях,

срещна ме една хиена,

беше чула моя смях

 

Подир нея куп пингвини,

бяла мечка и тюлен.

Аз ги гледам с очи сини,

ще запомня този ден.

 

Моржът има дом чудесен –

леден къс посред "море,"

Сам той весел, интересен,

с топка справя се добре.

 

Пандата е кадър чуден.

Гордост е за виенчани.

Ако видиш Слончо буден,

знай, не го хранѝ с банани!

 

Има тук и носорог.

Кротък ли? Не зная.

Ще се хвана на облог

с него да си поиграя.

 

Стигна ли до теб, жирафче,

аз на пръсти ще се вдигна.

Но да стъпя и на шкафче,

пак не мога да те стигна!

 

— Тук обичат – мама рече,

всяко живо същество.

— За да храниш лъв – отсече —

се изиска мъжество!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, харесва да си представям как подобни стихчета се четат на или от деца и носят радост.
  • Много сладък, стих!
    Ще зарадвате с него много деца, но и възрастни, Бо. Поздравление!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...