26.11.2024 г., 10:20

Един ден в зоопарка

424 1 2

В зоопарка на Виена

кротко както си вървях,

срещна ме една хиена,

беше чула моя смях

 

Подир нея куп пингвини,

бяла мечка и тюлен.

Аз ги гледам с очи сини,

ще запомня този ден.

 

Моржът има дом чудесен –

леден къс посред "море,"

Сам той весел, интересен,

с топка справя се добре.

 

Пандата е кадър чуден.

Гордост е за виенчани.

Ако видиш Слончо буден,

знай, не го хранѝ с банани!

 

Има тук и носорог.

Кротък ли? Не зная.

Ще се хвана на облог

с него да си поиграя.

 

Стигна ли до теб, жирафче,

аз на пръсти ще се вдигна.

Но да стъпя и на шкафче,

пак не мога да те стигна!

 

— Тук обичат – мама рече,

всяко живо същество.

— За да храниш лъв – отсече —

се изиска мъжество!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, харесва да си представям как подобни стихчета се четат на или от деца и носят радост.
  • Много сладък, стих!
    Ще зарадвате с него много деца, но и възрастни, Бо. Поздравление!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...