Nov 26, 2024, 10:20 AM

Един ден в зоопарка

435 1 2

В зоопарка на Виена

кротко както си вървях,

срещна ме една хиена,

беше чула моя смях

 

Подир нея куп пингвини,

бяла мечка и тюлен.

Аз ги гледам с очи сини,

ще запомня този ден.

 

Моржът има дом чудесен –

леден къс посред "море,"

Сам той весел, интересен,

с топка справя се добре.

 

Пандата е кадър чуден.

Гордост е за виенчани.

Ако видиш Слончо буден,

знай, не го хранѝ с банани!

 

Има тук и носорог.

Кротък ли? Не зная.

Ще се хвана на облог

с него да си поиграя.

 

Стигна ли до теб, жирафче,

аз на пръсти ще се вдигна.

Но да стъпя и на шкафче,

пак не мога да те стигна!

 

— Тук обичат – мама рече,

всяко живо същество.

— За да храниш лъв – отсече —

се изиска мъжество!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, харесва да си представям как подобни стихчета се четат на или от деца и носят радост.
  • Много сладък, стих!
    Ще зарадвате с него много деца, но и възрастни, Бо. Поздравление!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...