Nov 26, 2024, 10:20 AM

Един ден в зоопарка

434 1 2

В зоопарка на Виена

кротко както си вървях,

срещна ме една хиена,

беше чула моя смях

 

Подир нея куп пингвини,

бяла мечка и тюлен.

Аз ги гледам с очи сини,

ще запомня този ден.

 

Моржът има дом чудесен –

леден къс посред "море,"

Сам той весел, интересен,

с топка справя се добре.

 

Пандата е кадър чуден.

Гордост е за виенчани.

Ако видиш Слончо буден,

знай, не го хранѝ с банани!

 

Има тук и носорог.

Кротък ли? Не зная.

Ще се хвана на облог

с него да си поиграя.

 

Стигна ли до теб, жирафче,

аз на пръсти ще се вдигна.

Но да стъпя и на шкафче,

пак не мога да те стигна!

 

— Тук обичат – мама рече,

всяко живо същество.

— За да храниш лъв – отсече —

се изиска мъжество!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bo Boteva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, харесва да си представям как подобни стихчета се четат на или от деца и носят радост.
  • Много сладък, стих!
    Ще зарадвате с него много деца, но и възрастни, Бо. Поздравление!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...