Един живот
Взирам се в живота минал
амалгама от любов, падения, възход
пясъчните кули, които със замах е сринал
непростените ми грешки, за които няма брод.
В него има радост и страдание
сърце кървящо, ням възторг
протегнати ръце, изгарящо желание
еретични мисли отправени към Бог.
Един живот, но той е само мой
не искам на други да прилича
различен да си бъде сред съдби без брой
с името ми винаги да се нарича.
Варна, Гавраил
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гавраил Йосифов Все права защищены
