Oct 6, 2016, 6:48 PM

Един живот 

  Poetry » Phylosophy
334 0 8

Взирам се в живота минал

амалгама от любов, падения, възход

пясъчните кули, които със замах е сринал

непростените ми грешки, за които няма брод.

 

В него има радост и страдание

сърце кървящо, ням възторг

протегнати ръце, изгарящо желание

еретични мисли отправени към Бог.

 

Един живот, но той е само мой

не искам на други да прилича

различен да си бъде сред съдби без брой

с името ми винаги да се нарича.

 

Варна, Гавраил

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??