Един към друг без да знаят вървели са...
"Може да е и красива, бяла тъга.
Кой знае?!..."
Нежна бяла тъга в полуздрача вали,
по клепачите странно наплита
топли восъчни нишки от дребни сълзи.
Сред поле от изсъхнали тръни се скита
безпризорна, уморена от взиране Тя -
непочувствала истинска обич жена.
Абаносова болка. Проблясват в очите
желания-мълнии и падат със гръм
в сърцето, където отдавна мечтите
живеят в един черно-бял полусън,
без вяра, че цветна феерия звуци
с галеща длан любовта ще отключи.
Той идва към нея през цветните клади.
Цял живот е вървял. Безнадеждна следа
Обич-мъка в сърцето отколе остави.
Как теши се самичка безутешна душа?!
Нежна бяла надежда полуздрача разцепи,
когато протегнаха двама ръцете.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
