"Може да е и красива, бяла тъга.
Кой знае?!..."
Нежна бяла тъга в полуздрача вали,
по клепачите странно наплита
топли восъчни нишки от дребни сълзи.
Сред поле от изсъхнали тръни се скита
безпризорна, уморена от взиране Тя -
непочувствала истинска обич жена.
Абаносова болка. Проблясват в очите
желания-мълнии и падат със гръм
в сърцето, където отдавна мечтите
живеят в един черно-бял полусън, ...