Един към друг без да знаят вървели са...
"Може да е и красива, бяла тъга.
Кой знае?!..."
Нежна бяла тъга в полуздрача вали,
по клепачите странно наплита
топли восъчни нишки от дребни сълзи.
Сред поле от изсъхнали тръни се скита
безпризорна, уморена от взиране Тя -
непочувствала истинска обич жена.
Абаносова болка. Проблясват в очите
желания-мълнии и падат със гръм
в сърцето, където отдавна мечтите
живеят в един черно-бял полусън,
без вяра, че цветна феерия звуци
с галеща длан любовта ще отключи.
Той идва към нея през цветните клади.
Цял живот е вървял. Безнадеждна следа
Обич-мъка в сърцето отколе остави.
Как теши се самичка безутешна душа?!
Нежна бяла надежда полуздрача разцепи,
когато протегнаха двама ръцете.
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви, мили мои!
-
Прилича на предчувствие.Затишие.
От тези дето раждат земетръси.
Обръщат на сезоните стрелките.
Непозволено,дръзко те прегръщат...
-
Силно докосващо Танче. Много ми хареса
-
Може и да е красива, бяла тъга... Зов? А може би е предчувствие... Или страст – мъчителна, сподавяна, но и толкова сладостна...! Кой знае?...
-
Абе Танче то това е като лятна буря бе - протегнали ръце и гръм и мълнии!
-
Доста цветна метафорична образност пресъздава романтичната атмосфера за среща на двама търсещи се...
Хубаво! -
"Какво ли в твоя първи ден -
тоз жребий в жребия те води
и влачи немия протест натам...?
Навярно тайнственото, странното желание -
желанието да останеш Сам!"
Предпочитам горецитираното желание вместо всяка една любов на света.
Но мога и да разбера всеки, който не желае да бъде сам, а търси споделеност. И все пак жената носител на "Абаносова болка" ме възхищава повече с несподелеността си.
Поздравление за текста, Таня! Предизвиква ответност. -
Хубаво е, когато човек обича и е обичан... Иначе животът губи своя смисъл, липсата на обич прави човешкото съществуване празно...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
