Един към друг без да знаят вървели са...
"Може да е и красива, бяла тъга.
Кой знае?!..."
Нежна бяла тъга в полуздрача вали,
по клепачите странно наплита
топли восъчни нишки от дребни сълзи.
Сред поле от изсъхнали тръни се скита
безпризорна, уморена от взиране Тя -
непочувствала истинска обич жена.
Абаносова болка. Проблясват в очите
желания-мълнии и падат със гръм
в сърцето, където отдавна мечтите
живеят в един черно-бял полусън,
без вяра, че цветна феерия звуци
с галеща длан любовта ще отключи.
Той идва към нея през цветните клади.
Цял живот е вървял. Безнадеждна следа
Обич-мъка в сърцето отколе остави.
Как теши се самичка безутешна душа?!
Нежна бяла надежда полуздрача разцепи,
когато протегнаха двама ръцете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
