4 нояб. 2016 г., 13:53  

Един нераздеееелен клас

872 1 3

Едно гладно чудовище,

кротко ръфащо

мрежата от неврони,

през която кой знае кога

са изпадали

ученическите ми спомени,

днес присъства на сбирката ни

 

и шокът е пълен.

 

Повечето – дебели. 

Някои и плешиви.

Със големи деца.

Или с бебета.

Или без.

Официални, излъскани.

Има и неглиже.

 

 

Един съдия-бивш министър;

друг един, пак съдия – емигрирал в Канада;

една митничарка;

собственичка на магазини за дрехи $

турска конфекция;

издирвач на длъжници;

програмистка от НОИ;

супер лъскав началник

на български клон, но на Лондонска фирма;

барман, в Щатите;

адвокати;

двама лекари;

преводачка от френски

(в делата срещу България в Страсбург);

и следовничка

на преподобния Муун.

Има умрели.

Има и в неизвестност.

 

Едно гладно чудовище

кротко е храносмелило

има-няма едни трийсетина човекогодини.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...