ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
18 июн. 2008 г., 13:18

Един от 100 миража е оазис

1.1K 0 27

Длъжник си на ръцете ми, задето

виновно ме докосват, вместо тебе...

Сърцето ти, твърдиш, било заето...

Но потвърди за мен, че ти не дреме?

 

Гладуваш за перверзното си бягство

във моя  свят контрастно ненормален...

Надрусваш  се със новото лекарство

и делника  си сив превръщаш в шарен...

 

Един от сто миража е оазис...

В  пустинята затуй ще оцелея -

за дозичка любов, когато лазиш,

аз - дрогата, последна да се смея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0