18 июн. 2008 г., 13:18

Един от 100 миража е оазис

1.1K 0 27

Длъжник си на ръцете ми, задето

виновно ме докосват, вместо тебе...

Сърцето ти, твърдиш, било заето...

Но потвърди за мен, че ти не дреме?

 

Гладуваш за перверзното си бягство

във моя  свят контрастно ненормален...

Надрусваш  се със новото лекарство

и делника  си сив превръщаш в шарен...

 

Един от сто миража е оазис...

В  пустинята затуй ще оцелея -

за дозичка любов, когато лазиш,

аз - дрогата, последна да се смея...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...