Длъжник си на ръцете ми, задето
виновно ме докосват, вместо тебе...
Сърцето ти, твърдиш, било заето...
Но потвърди за мен, че ти не дреме?
Гладуваш за перверзното си бягство
във моя свят контрастно ненормален...
Надрусваш се със новото лекарство
и делника си сив превръщаш в шарен...
Един от сто миража е оазис...
В пустинята затуй ще оцелея -
за дозичка любов, когато лазиш,
аз - дрогата, последна да се смея...
© Гергана Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
