Един от 100 миража е оазис
Длъжник си на ръцете ми, задето
виновно ме докосват, вместо тебе...
Сърцето ти, твърдиш, било заето...
Но потвърди за мен, че ти не дреме?
Гладуваш за перверзното си бягство
във моя свят контрастно ненормален...
Надрусваш се със новото лекарство
и делника си сив превръщаш в шарен...
Един от сто миража е оазис...
В пустинята затуй ще оцелея -
за дозичка любов, когато лазиш,
аз - дрогата, последна да се смея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
