ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
18 jun 2008, 13:18

Един от 100 миража е оазис

1.1K 0 27

Длъжник си на ръцете ми, задето

виновно ме докосват, вместо тебе...

Сърцето ти, твърдиш, било заето...

Но потвърди за мен, че ти не дреме?

 

Гладуваш за перверзното си бягство

във моя  свят контрастно ненормален...

Надрусваш  се със новото лекарство

и делника  си сив превръщаш в шарен...

 

Един от сто миража е оазис...

В  пустинята затуй ще оцелея -

за дозичка любов, когато лазиш,

аз - дрогата, последна да се смея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0