18 jun 2008, 13:18

Един от 100 миража е оазис

1.1K 0 27

Длъжник си на ръцете ми, задето

виновно ме докосват, вместо тебе...

Сърцето ти, твърдиш, било заето...

Но потвърди за мен, че ти не дреме?

 

Гладуваш за перверзното си бягство

във моя  свят контрастно ненормален...

Надрусваш  се със новото лекарство

и делника  си сив превръщаш в шарен...

 

Един от сто миража е оазис...

В  пустинята затуй ще оцелея -

за дозичка любов, когато лазиш,

аз - дрогата, последна да се смея...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...