Един от друг далече
Настръхва тялото ми!.... Сън това ли беше?
Наистина ли с теб бях, та ти си тъй далече!
Дъхът ти, кожата, ръцете ти усетих...
Как да задържа момента?... Аз просто не се сетих!
Хиляди неща поисках да разкажа, чувствата си да излея,
с тебе, чиста, този миг да изживея...
Дланите ти, парещи обгръщаха ме с нежност,
аз бях там, с Теб, а любовта ни цяла вечност!
Събудих се, погледнах - вън сякаш е валяло.
Даже слънцето се скрило - сигурно е завидяло!
Сън било е, знам, разбрах го вече, но чувствам -
скоро няма да сме тъй един от друг далече!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виржиния Николова Все права защищены
