16 июл. 2017 г., 11:06

Един тапициран куплет

Поэзия

432 0 5

Защо са ви нужни писатели, хора?

Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?

Защо са ви нужни куплети и рими?
Защо ви е нужна поетска любов?
Какво ще ви топли в студените зими,
на този сковаващ и мрачен живот?

Защо са ви нужни изискани чаши?
Защо ви е нужно това облекло?
Защо са ви нужни претрупани маси?
Какво ви дарява това потекло́?

Защо ви е нужен живота? Миражи
се сливат във тъжен сюжет.
Поета замлъкна. Прибра във багажа
един тапициран куплет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

thedac (Димитър Драганов)

Напълно ви подкрепям! Поздрави!

2017-07-18T19:51:39+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Творчеството, в каквато и да е форма, е храна за душата, Докато има глад за него, ще го има. Поздрави, Митко!

2017-07-18T18:52:40+03:00
thedac (Димитър Драганов)

Благодаря Ви! Чудесен ден!

2017-07-17T12:56:54+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Харесвам динамиката в стихът и въпросите, които засягаш. Поздрав!

2017-07-17T11:56:44+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

?! Труден въпрос.И лесен. Четящите имат нужда от пишещи. Останалите нямат отговор. А поетът няма право да си прибира римите. Нали знае: има ли търсене, трябва да има предлагане. По-добре да се предлага поезия, от колкото друго!

2017-07-16T11:21:50+03:00