thedac (Димитър Драганов) thedac (Димитър Драганов)
67 876
Jul 16, 2017, 11:06 AM

Един тапициран куплет

  Poetry
425 0 5

Защо са ви нужни писатели, хора?

Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?

Защо са ви нужни куплети и рими?
Защо ви е нужна поетска любов?
Какво ще ви топли в студените зими,
на този сковаващ и мрачен живот?

Защо са ви нужни изискани чаши?
Защо ви е нужно това облекло?
Защо са ви нужни претрупани маси?
Какво ви дарява това потекло́?

Защо ви е нужен живота? Миражи
се сливат във тъжен сюжет.
Поета замлъкна. Прибра във багажа
един тапициран куплет.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • thedac (Димитър Драганов)
    thedac (Димитър Драганов)
    Напълно ви подкрепям! Поздрави!
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Творчеството, в каквато и да е форма, е храна за душата, Докато има глад за него, ще го има. Поздрави, Митко!
  • thedac (Димитър Драганов)
    thedac (Димитър Драганов)
    Благодаря Ви! Чудесен ден!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Харесвам динамиката в стихът и въпросите, които засягаш. Поздрав!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    ?! Труден въпрос.И лесен. Четящите имат нужда от пишещи. Останалите нямат отговор. А поетът няма право да си прибира римите. Нали знае: има ли търсене, трябва да има предлагане. По-добре да се предлага поезия, от колкото друго!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0