16.07.2017 г., 11:06

Един тапициран куплет

Поезия

424 0 5

Защо са ви нужни писатели, хора?

Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?

Защо са ви нужни куплети и рими?
Защо ви е нужна поетска любов?
Какво ще ви топли в студените зими,
на този сковаващ и мрачен живот?

Защо са ви нужни изискани чаши?
Защо ви е нужно това облекло?
Защо са ви нужни претрупани маси?
Какво ви дарява това потекло́?

Защо ви е нужен живота? Миражи
се сливат във тъжен сюжет.
Поета замлъкна. Прибра във багажа
един тапициран куплет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

thedac (Димитър Драганов)

Напълно ви подкрепям! Поздрави!

2017-07-18T19:51:39+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Творчеството, в каквато и да е форма, е храна за душата, Докато има глад за него, ще го има. Поздрави, Митко!

2017-07-18T18:52:40+03:00
thedac (Димитър Драганов)

Благодаря Ви! Чудесен ден!

2017-07-17T12:56:54+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Харесвам динамиката в стихът и въпросите, които засягаш. Поздрав!

2017-07-17T11:56:44+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

?! Труден въпрос.И лесен. Четящите имат нужда от пишещи. Останалите нямат отговор. А поетът няма право да си прибира римите. Нали знае: има ли търсене, трябва да има предлагане. По-добре да се предлага поезия, от колкото друго!

2017-07-16T11:21:50+03:00