thedac (Димитър Драганов)
865 1128
16.07.2017 г., 11:06 ч.

Един тапициран куплет 

  Поезия
222 0 5

Защо са ви нужни писатели, хора?

Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?

Защо са ви нужни куплети и рими?
Защо ви е нужна поетска любов?
Какво ще ви топли в студените зими,
на този сковаващ и мрачен живот?

Защо са ви нужни изискани чаши?
Защо ви е нужно това облекло?
Защо са ви нужни претрупани маси?
Какво ви дарява това потекло́?

Защо ви е нужен живота? Миражи
се сливат във тъжен сюжет.
Поета замлъкна. Прибра във багажа
един тапициран куплет.

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напълно ви подкрепям! Поздрави!
  • Творчеството, в каквато и да е форма, е храна за душата, Докато има глад за него, ще го има. Поздрави, Митко!
  • Благодаря Ви! Чудесен ден!
  • Харесвам динамиката в стихът и въпросите, които засягаш. Поздрав!
  • ?! Труден въпрос.И лесен. Четящите имат нужда от пишещи. Останалите нямат отговор. А поетът няма право да си прибира римите. Нали знае: има ли търсене, трябва да има предлагане. По-добре да се предлага поезия, от колкото друго!
Предложения
: ??:??