11 нояб. 2007 г., 22:04

Единак

3.7K 4 17
Има огън, във който изгаряме,
дни, във които мълчим,
болки, които понасяме,
удари, които търпим.

Има нощи, в които не лягаме,
дни, във които крещим,
минути, в които угасваме,
часове, във които горим.

Има радост, която забравяме,
любов, която топим,
секунди, в които се сещаме,
че животът е само един!

Години, в които все страдаме,
други, в които седим,
трети, в които умираме,
последни, в които ще спим.

Живот, във който сами сме,
съдба, във която делим
късметът и нашето щастие,
смъртта и животът един!

Има сълзи, с които обливаме
лицата в моменти на скръб,
други, които проливаме,
виновни пред вечния съд.

Има страст, която изгаря ни,
друга, която вини,
обич, която забравяме
в малкото хубави дни.

Има ярост, която преглъщаме,
страх, от който крещим
в секундите, когато разбираме
колко трудно е да си ЕДИН!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Директно влиза дълбоко в душата
    и въздейства с голяма сила!
    Поздравления и преклонение!
    Знам, че авторът няма да прочете
    моя коментар, защото великолепното
    произведение е публикувано
    преди петнадесет години.
    Отива в ЛЮБИМИ!!!

    https://www.youtube.com/watch?v=0sBv5GD9w7U
  • ЕДИН, но от любимите ми стихове!!!
    Нямам време да го напиша във форума за любими,
    само те поздравявам!!!
  • Какъв смислен и добре написан стих!
  • Много хубаво!
  • остави ме без думи...просто великолепен стих...спря ми дъха!!!!!!!!6

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...