11.11.2007 г., 22:04

Единак

3.7K 4 17
Има огън, във който изгаряме,
дни, във които мълчим,
болки, които понасяме,
удари, които търпим.

Има нощи, в които не лягаме,
дни, във които крещим,
минути, в които угасваме,
часове, във които горим.

Има радост, която забравяме,
любов, която топим,
секунди, в които се сещаме,
че животът е само един!

Години, в които все страдаме,
други, в които седим,
трети, в които умираме,
последни, в които ще спим.

Живот, във който сами сме,
съдба, във която делим
късметът и нашето щастие,
смъртта и животът един!

Има сълзи, с които обливаме
лицата в моменти на скръб,
други, които проливаме,
виновни пред вечния съд.

Има страст, която изгаря ни,
друга, която вини,
обич, която забравяме
в малкото хубави дни.

Има ярост, която преглъщаме,
страх, от който крещим
в секундите, когато разбираме
колко трудно е да си ЕДИН!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Директно влиза дълбоко в душата
    и въздейства с голяма сила!
    Поздравления и преклонение!
    Знам, че авторът няма да прочете
    моя коментар, защото великолепното
    произведение е публикувано
    преди петнадесет години.
    Отива в ЛЮБИМИ!!!

    https://www.youtube.com/watch?v=0sBv5GD9w7U
  • ЕДИН, но от любимите ми стихове!!!
    Нямам време да го напиша във форума за любими,
    само те поздравявам!!!
  • Какъв смислен и добре написан стих!
  • Много хубаво!
  • остави ме без думи...просто великолепен стих...спря ми дъха!!!!!!!!6

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...