in4enceto_91 (Ина)
91 72

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

Закрыть

Единствен 

© Ина Все права защищены

Комментарии

• in4enceto_91 (Ина)

  2010-06-29T14:25:24+03:00
  Благодаря ти!
• tsveti4ka (Цвет)

  2010-06-29T14:17:14+03:00
  Нима душата би ти дала
  незабравимия да замениш?
  ...
  Това изказва всичко. Браво, стихът е чудесен! Колкото до баналността - всеки стих на такава тематика може да се нарече банален, но това не го прави по-лош или неистински. Не разбирам защо на всяка цена трябва да се бяга от нещата, които могат да се накрекат банални. Докато емоциите диктуват писането, нищо друго няма значение. А в този случай то продължава да бъде ритмично и истинско.
• in4enceto_91 (Ина)

  2010-06-29T13:52:21+03:00
  Благодаря ти за откровеността! До болка изживян е всеки един ред и не ми се иска да го променям, защото точно, че кара мойте сетива
  всяка вечер да изтръпват - с друга може да е той... - точно това ми е болното място
• Ена (Елена Гоцева)

  2010-06-29T13:10:03+03:00
  Много хубав стих!
  Много ми хареса!!!
  Последните 5 реда би могла да ги пооправиш, губи се силата на предното, нещо се разводнява и това за другата... някак навлиза в баналното... поне за мен е така.
  
  Аз бих направила финала така:
  
  И всяка болка ще запазя,
  и всеки миг на самота.
  Аз няма как да го намразя,
  и няма да му кажа КРАЙ.
  
  Примерно...
  
  Защото идеята, доколкото успях да схвана е, че има незаменими хора, които завинаги ще останат в нас заедно с болката от неосъществото духовно сливане... другото - кое, как, защо, кога... е само делнична суета.
  Но уважавам, естествено, твоето виждане.
  Много ми хареса!
  Поздравления!!!