Jun 29, 2010, 9:02 AM

Единствен

  Poetry » Love
932 0 4

Нямало незаменими хора...
само имало незабравими...?!
Нима душата би ти дала
незабравимия да замениш?
И как сърцето би успяло
да гледа в чуждите очи...
без помисъл за нещо старо,
до болка дето в теб горчи?
Един ще искат мойте устни,
един, макар и с дъх студен.
Единствен той във мен разкъсва
душата с нежност от сатен!
И всяка болка ще запазя,
и всеки миг на самота.
Аз няма как да го намразя,
че кара мойте сетива
всяка вечер да изтръпват -
с друга може да е той...
В свойта болка ще потъвам,
но не ще му кажа КРАЙ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти!
  • Нима душата би ти дала
    незабравимия да замениш?
    ...
    Това изказва всичко. Браво, стихът е чудесен! Колкото до баналността - всеки стих на такава тематика може да се нарече банален, но това не го прави по-лош или неистински. Не разбирам защо на всяка цена трябва да се бяга от нещата, които могат да се накрекат банални. Докато емоциите диктуват писането, нищо друго няма значение. А в този случай то продължава да бъде ритмично и истинско.
  • Благодаря ти за откровеността! До болка изживян е всеки един ред и не ми се иска да го променям, защото точно, че кара мойте сетива
    всяка вечер да изтръпват - с друга може да е той... - точно това ми е болното място
  • Много хубав стих!
    Много ми хареса!!!
    Последните 5 реда би могла да ги пооправиш, губи се силата на предното, нещо се разводнява и това за другата... някак навлиза в баналното... поне за мен е така.

    Аз бих направила финала така:

    И всяка болка ще запазя,
    и всеки миг на самота.
    Аз няма как да го намразя,
    и няма да му кажа КРАЙ.

    Примерно...

    Защото идеята, доколкото успях да схвана е, че има незаменими хора, които завинаги ще останат в нас заедно с болката от неосъществото духовно сливане... другото - кое, как, защо, кога... е само делнична суета.
    Но уважавам, естествено, твоето виждане.
    Много ми хареса!
    Поздравления!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...