29.06.2010 г., 9:02

Единствен

935 0 4

Нямало незаменими хора...
само имало незабравими...?!
Нима душата би ти дала
незабравимия да замениш?
И как сърцето би успяло
да гледа в чуждите очи...
без помисъл за нещо старо,
до болка дето в теб горчи?
Един ще искат мойте устни,
един, макар и с дъх студен.
Единствен той във мен разкъсва
душата с нежност от сатен!
И всяка болка ще запазя,
и всеки миг на самота.
Аз няма как да го намразя,
че кара мойте сетива
всяка вечер да изтръпват -
с друга може да е той...
В свойта болка ще потъвам,
но не ще му кажа КРАЙ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти!
  • Нима душата би ти дала
    незабравимия да замениш?
    ...
    Това изказва всичко. Браво, стихът е чудесен! Колкото до баналността - всеки стих на такава тематика може да се нарече банален, но това не го прави по-лош или неистински. Не разбирам защо на всяка цена трябва да се бяга от нещата, които могат да се накрекат банални. Докато емоциите диктуват писането, нищо друго няма значение. А в този случай то продължава да бъде ритмично и истинско.
  • Благодаря ти за откровеността! До болка изживян е всеки един ред и не ми се иска да го променям, защото точно, че кара мойте сетива
    всяка вечер да изтръпват - с друга може да е той... - точно това ми е болното място
  • Много хубав стих!
    Много ми хареса!!!
    Последните 5 реда би могла да ги пооправиш, губи се силата на предното, нещо се разводнява и това за другата... някак навлиза в баналното... поне за мен е така.

    Аз бих направила финала така:

    И всяка болка ще запазя,
    и всеки миг на самота.
    Аз няма как да го намразя,
    и няма да му кажа КРАЙ.

    Примерно...

    Защото идеята, доколкото успях да схвана е, че има незаменими хора, които завинаги ще останат в нас заедно с болката от неосъществото духовно сливане... другото - кое, как, защо, кога... е само делнична суета.
    Но уважавам, естествено, твоето виждане.
    Много ми хареса!
    Поздравления!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...