Единствен дом
Недей да питаш колко те обичам,
излез навън и преброи звездите!
В тях съм скрила по една трошица
обич, че е тясно във гърдите.
Недей да питаш липсваш ли ми още,
а слушай, в тишината ще ме чуеш!
Гласът ми ще те гали всяка нощ и
ще те будя с песен всяко утро.
Недей да питаш мога ли без тебе,
място в този свят да си намеря,
а топли сърцето ми, че в теб живея-
единствен дом във цялата Вселена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисерка Тодорова Все права защищены
