4.01.2022 г., 7:06

Единствен дом

851 2 4

Недей да питаш колко те обичам,
излез навън и преброи звездите!
В тях съм скрила по една трошица
обич, че е тясно във гърдите.

Недей да питаш липсваш ли ми още,
а слушай, в тишината ще ме чуеш!
Гласът ми ще те гали всяка нощ и
ще те будя с песен всяко утро.

Недей да питаш мога ли без тебе,
място в този свят да си намеря,
а топли сърцето ми, че в теб живея-
единствен дом във цялата Вселена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...