ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
14 июл. 2013 г., 19:35

Единствен миг 

  Поэзия » Другая
704 0 5

Кажи,  защо внезапно се намръщи –
заради епоса на скучния квартал?
Лирично отклонение ни върна вкъщи,
а аз не вярвам, че съм още цял.

Ах, този хор – същинско безоктавие,
циничен, зъл, до болка груб език,
а ние по средата като кактуси,
и между нас -  среднощният ù  вик

на любовта – загубена нацяло,
затворена в закони и врати.
Пияни сме -  по тротоара кален,
прибираме се мокри – аз и ти.

Недей да бъдеш толкова намръщена –
банална случка, лош и груб език,
във стаята ни свети вместо бъдеще
пространството, превърнало се в миг...

© Ивайло Цанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??