ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Jul 14, 2013, 7:35 PM

Единствен миг 

  Poetry » Other
718 0 5

Кажи,  защо внезапно се намръщи –
заради епоса на скучния квартал?
Лирично отклонение ни върна вкъщи,
а аз не вярвам, че съм още цял.

Ах, този хор – същинско безоктавие,
циничен, зъл, до болка груб език,
а ние по средата като кактуси,
и между нас -  среднощният ù  вик

на любовта – загубена нацяло,
затворена в закони и врати.
Пияни сме -  по тротоара кален,
прибираме се мокри – аз и ти.

Недей да бъдеш толкова намръщена –
банална случка, лош и груб език,
във стаята ни свети вместо бъдеще
пространството, превърнало се в миг...

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??