2 июл. 2012 г., 15:13

Единствена!

1.4K 0 14

Момиче от корица на списание,

отчаяна съпруга, шеф на фирма...

Преминах всичките ти изпитания,

Животе, и отново ще ме има!

 

Загубих първата си обич на тринадесет,

на двадесет разбих едно сърце,

на тридесет се радвам на детето си

и чудя се: Дали да имам две?

 

Обичам да творя с една мастилница

от времето на моя дядо Гено.

Да ровя из долапите със книгите,

макар че днес това не е модерно!

 

"Особена си!" - казват често другите

и ме оглеждат с някакво презрение.

"Така е!" - отговарям най-смирено аз.

Отдавна в тях не търся одобрение!

 

Оказа се, че имам куп пороци,

че да си хубава е недостатък...

Ако си умна, будиш страх у хората,

ако си глупава, минаваш за отпадък!

 

И дълги нощи лутах се незнаеща

къде е моят път и мойта истина.

Но днес по-сигурна съм и от всякога,

че искам все така да съм ЕДИНСТВЕНА!!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Албена..Самочувствие,че имам е малко силно казано, но точно това стихотворение наистина отразява живота ми до тук ! Благодаря за милите думи
  • Мила Ралица, харесвам това стихотворение! Не ти липсва чувство за хумор и високо самочувствие, при това с покритие! Красива си и талантлива! Дерзай и не се чуди дали да имаш две деца. Аз имам две и не съжалявам, дори бих искала да имам повече, но вече не мога. Пожелавам ти да имаш повече от две деца и да бъдат красиви и талантливи като теб!
  • Благодаря Калина и за оценката, и за подкрепата
  • Прекрасно!Открила си своя път и истина.Пиши!
  • това е казано перфектно!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...