26 февр. 2009 г., 20:55

Единствена

Поэзия » Любовная

890 0 3

„Не вярваш ти във мен!” -
отсече тя и се обърна.
Сви се моето сърце.
И когато крачка твърда
замести колебливата ù
стъпка първа,
безпомощен съзнах,
че тя си тръгва...
Денят внезапно стана тъй студен...
Защо (така и не разбрах)
съмнение душата ù изпълва?
Не, не ще го позволя...
Спуснах се, догоних я, а тя,
силната, тъй несломима,
опита да прикрие своите сълзи...
Как, не знам, успях
в момент такъв дори,
да се почувствам горд от себе си...
За раздяла не е час!
Хванах нейната ръка,
и ù припомних думи,
изречени преди без глас:
„Без теб аз ще умра...
Не мога вече да отричам!
Признавам тук, сега, без страх -
за теб живея само и...
само теб обичам!!!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Desert_rose (Александра Василева)

Eдва ли има някой, който не харесва стиховете ти. Не са скучни и банални, по - скоро представяш емоциите по един интересно свеж начин
Продължавай в същия дух , поздрави!

2009-07-07T22:41:36+03:00
CherniqtEzdach (Черният Ездач)

:О) Ужасяващо добър си :О)

2009-04-07T17:33:11+03:00
eX_girl (Метафора)

Неизтъркано, отчайващо и ужасно вярно- времето няма да отмие болката. Но ти можеш да го направиш. Поздравления за стиха, лично на мен ми харесва.

2009-03-03T12:40:58+02:00