Единствена
„Не вярваш ти във мен!” -
отсече тя и се обърна.
Сви се моето сърце.
И когато крачка твърда
замести колебливата ù
стъпка първа,
безпомощен съзнах,
че тя си тръгва...
Денят внезапно стана тъй студен...
Защо (така и не разбрах)
съмнение душата ù изпълва?
Не, не ще го позволя...
Спуснах се, догоних я, а тя,
силната, тъй несломима,
опита да прикрие своите сълзи...
Как, не знам, успях
в момент такъв дори,
да се почувствам горд от себе си...
За раздяла не е час!
Хванах нейната ръка,
и ù припомних думи,
изречени преди без глас:
„Без теб аз ще умра...
Не мога вече да отричам!
Признавам тук, сега, без страх -
за теб живея само и...
само теб обичам!!!"
© Александър All rights reserved.
, поздрави!
