19 апр. 2017 г., 23:33

Единствена

728 0 2

Какво направих аз? 

Обичах я и продължавам да го правя. 

Далече сега е тя и няма как да си я върна.

Тризъбецът на Сатаната сякаш е пронизал моята душа.

Боли!

Ще се върне ли щастието у мен, питам се ден и нощ аз?

Алкохолът и приятелите вече не помагат. 

Скита се тя по света някъде, с някой друг. 

Не мога да се отърва от мисълта за нея... 

Единствена и неповторима за мен е тя.  

Какво ще стане? 

Чудя се аз, ще ме погуби ли любовта? 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Станчев Все права защищены

Второто ми произведение, надявам се да ви хареса! :)

Комментарии

Комментарии

  • Стиховете ми нямат нищо общо с мен. Просто съм върл фен на любовната лирика.
  • Янко,вземи се в ръце!След десет години ще мислиш по друг начин!Там някъде те чака истинската!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...