13 июн. 2017 г., 22:17

Единствена

697 0 1

Единствена си за мене

на този свят.

Няма по-добра от теб,

която да ме усмихва.

 

С която и да те сравня,

ти си оставаш най-красивата.

Губя си мислите,

щом те погледна.

 

Ти ме караш да мечтая.

Искам да съм с теб докрая.

Какво говорят другите,

не ме интересува.

 

Намираш ли нещо в мен,

което друг го няма.

Ще бъдеш ли щастлива,

ако си с мен.

 

Щом затворя очи,

виждам само теб.

Когато се заслушам

чувам твоя глас!

 

Били искала да те наричам

,,Мое нежно цвете''.

Бъди моя лъч светлина,

в сянката ми.

 

Ох, искаше ми се да не бяха,

сън или мечти, а

да беше реалност!

Ти, си родена да блестиш!!! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stoycho Kolev Все права защищены

Благодаря за отделеното внимание!

Надявам се, да ви е трогнало!!!

Комментарии

Комментарии

  • Еми не, за жалост далеч не ме трогна. Разрови по-дълбоко в себе си! Ако наистина си влюбен... водопад от красота можеш да сътвориш. Това тук е адски постно. Просто си затвори очите и се понеси по вълните на красотата й, слей се с ударите на нейното сърце, събери звездите от очите й.
    Освен това имаш правописни грешки. Ааа, ще се мъмрим май, Стойчо )

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...