3 апр. 2008 г., 21:29

Единствена в съня ми...

1.1K 0 5

     Единствена в съня ми...

 

Единствена в съня ми бродиш ти.

Прекрасен, твоят дух се в мен всели.

И твоят глас благословен

едва ли ще заглъхне с времето във мен.

 

Едва ли ще забравя нявга аз

оная вечер, оня звезден час,

когато бях удовлетворен

за чувствата, що бяха в мен.

 

Ти толкоз нежна бе

и толкоз мила.

Нима наистина не си дете?

Нима наистина си моя, мила?

 

1983 год.

гр.Силистра

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...