Единствена в съня ми...
Единствена в съня ми...
Единствена в съня ми бродиш ти.
Прекрасен, твоят дух се в мен всели.
И твоят глас благословен
едва ли ще заглъхне с времето във мен.
Едва ли ще забравя нявга аз
оная вечер, оня звезден час,
когато бях удовлетворен
за чувствата, що бяха в мен.
Ти толкоз нежна бе
и толкоз мила.
Нима наистина не си дете?
Нима наистина си моя, мила?
1983 год.
гр.Силистра
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Петков Всички права запазени
