17 дек. 2008 г., 07:33

Единствената умираща

751 0 5

http://www.youtube.com/watch?v=bzr1qfUIdrk



Обичай ме, обичай ме, обичай ме...
Къде заглъхнаха ми думите?
Оглуша ли...
Насън ли заричах те?
Удави ли ме в събирания несборувани?
Обичай ме, обичай ме... Обичах те...
Обичах те, сега догарям в теб.
Превърна дишането в хрипане.
А аз...
Безпътие, безмълвие...
Натюрморт без предмет.
А аз... "Аз" в "ние" някога стопи се
и днес отчаяно отказва да се намери.
Обичаш ли ме?
Съживи се.
В сълзите ми ли влюби се, неверен?
А ти... Вятърът на разпилените,
с колекция от пресъхнали очи.
Защо не донесе суша и на мене,
а ме удави в кърваво слепи, глухи сълзи?
Обичаш ме... Обичаш ме... Единствена...
Само още веднъж ми го кажи.
Още веднъж...
Да стане по-убийствено.
А ти умираш ли?
Единствената твоя мъртва в теб ще се прероди.

15.12.2008 г.
гр. Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • vitaniya, благодаря за съветите, наистина, но съм от този тип творци, които не преправят, оставям го в първичен вид, така както съм го почувствала на момента, дори това да е по-нескопосания вариант. Поздрав и от мен!
  • хрипане - с чиста съвест, според мен, може да стане - хрип


    А ти... Вятърът на разпилените,
    с колекция от пресъхнали очи.
    Защо не донесе суша и на мене,
    а ме удави в кърваво слепи, глухи сълзи? - и това някак не ми стой

    и го виж, наистина!
    Поздрав!

  • Доре, нахвърляно е .
  • не мога да кажа, че не е хубаво, но ми понатежа...
    нахвърляно ми стои (лично мнение)
    поздрави!
  • много ми хареса, Събина...с обич.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....