17.12.2008 г., 7:33

Единствената умираща

743 0 5

http://www.youtube.com/watch?v=bzr1qfUIdrk



Обичай ме, обичай ме, обичай ме...
Къде заглъхнаха ми думите?
Оглуша ли...
Насън ли заричах те?
Удави ли ме в събирания несборувани?
Обичай ме, обичай ме... Обичах те...
Обичах те, сега догарям в теб.
Превърна дишането в хрипане.
А аз...
Безпътие, безмълвие...
Натюрморт без предмет.
А аз... "Аз" в "ние" някога стопи се
и днес отчаяно отказва да се намери.
Обичаш ли ме?
Съживи се.
В сълзите ми ли влюби се, неверен?
А ти... Вятърът на разпилените,
с колекция от пресъхнали очи.
Защо не донесе суша и на мене,
а ме удави в кърваво слепи, глухи сълзи?
Обичаш ме... Обичаш ме... Единствена...
Само още веднъж ми го кажи.
Още веднъж...
Да стане по-убийствено.
А ти умираш ли?
Единствената твоя мъртва в теб ще се прероди.

15.12.2008 г.
гр. Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • vitaniya, благодаря за съветите, наистина, но съм от този тип творци, които не преправят, оставям го в първичен вид, така както съм го почувствала на момента, дори това да е по-нескопосания вариант. Поздрав и от мен!
  • хрипане - с чиста съвест, според мен, може да стане - хрип


    А ти... Вятърът на разпилените,
    с колекция от пресъхнали очи.
    Защо не донесе суша и на мене,
    а ме удави в кърваво слепи, глухи сълзи? - и това някак не ми стой

    и го виж, наистина!
    Поздрав!

  • Доре, нахвърляно е .
  • не мога да кажа, че не е хубаво, но ми понатежа...
    нахвърляно ми стои (лично мнение)
    поздрави!
  • много ми хареса, Събина...с обич.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...